По разни модни въпроси

И още една страница за албума The Challenge of Me. Разсъждавам върху разни въпроси, свързани с модата.

CPS123

Хм, не възнамерявах днес да има втора публикация - и без това през уикенда тук е толкова тихо... Но пък не ми се чакаше до утре - трябваше да ви покажа картичката, която направих по скеча на CPS. Нетърпението очевидно показва, че картичката ми харесва. Наистина е така. Особено сладката картинка, оцветена маркерите Copic.

Накратко в неделя

Една съвсем семпла страница - поредната от албума The Challenge of Me.
Ново заглавие на блога - "Моите вдъхновения и творения". Не съм сигурна доколко ми харесва, но засега ще остане така.
И напомняне - важно е да ГЛАСУВАТЕ днес.

Just Married

Не, не. Не, аз. Аз съм омъжена от много, много години. Ей тези мечета на картичката имам предвид. Сватбата тъкмо е приключила, гостите най-после са се разотишли. Вперили поглед в романтично-изгряващото слънце, те усилено размишляват що е то меден месец. Дали се брои за такъв месецът, в който по цял ден ядат само мед?

Размисли за стил

Ето снимка и на третата страница от албума The Challenge of Me. Честно казано, не ми харесва особено - получи се твърде ярка и някак разпиляна. По този повод... когато разглеждам албумите си, от време на време ми минава през ум мисълта колко би било хубаво, ако всички страници имаха някакъв обединяващ мотив. Общ цвят на основата може би или някакъв единен стил. А те всички са толкова различни една от друга... Което не че е лошо по принцип, но вътрешната ми необходимост от подреденост и семпъл стил обидено мълчи. Понякога ми се иска да избера два-три цвята, една скица и да правя всичките си страници по нея. Основата да е една и съща - защо не бяла, да има снимка, текст, съвсем малко цвят и нищо повече. Е, албумите ми сигурно ще са по-скучни, но скуката понякога има и своите добри страни. Тъй като обаче експериментаторските ми настроения ще ме владеят още известно време/месеци, години, цял живот...?/, минимализмът засега се отлага :)

Страница от албума и малко пазаруване

Ето я и втората страница от албума The Challenge of Me. Извинете ме за лошите снимки - не стига, че обикновено нямам време, но ми липсва и търпение да изчакам подходяща за снимки светлина.

И сега в съвсем друга посока. Пазарно ориентирана :)
Напоследък в онлайн-пазаруването на скрапбук-материали много популярни са сайтовете тип "сделка на деня". Принципът при тях е, че се предлага само един продукт само за един ден с голямо намаление, което понякога може да достигне и до 90%.
За съжаление повечето сайтове предлагат доставка единствено на територията на САЩ, но преди няколко дни открих такъв тип сайт и с международна доставка - Crafty Steals.
Преглеждайки го неколкократно тези дни, забелязах следното: сделката на деня всъщност може да не е само една. Очевидно, когато се изчерпа продуктът, се пуска нов. Така че, ако този тип пазаруване е събудило интереса ви, преглеждайте сайта поне два пъти на ден.
Общо-взето за нас предвид стойността на доставката няма как сделката да е впечатляващо изгодна, но поне при солидно намаление и въпреки доставката, ще се сдобием с продукта на по-ниска от реалната цена.

Вдъхновението ми днес.../01-ви юли/

Когато тази сутрин преглеждах публикуваните предходния ден в галерията на Two Peas in a Bucket страници, тази веднага привлече вниманието ми. Харесаха ми чудесният дизайн на страницата, контрастът между черно-бялата снимка и цветните хартии, както и двата вида шрифт. Бих опитала да направя нещо подобно във формат А4.
Страницата е направена от Christine Drumheller и е публикувана в галерията й в сайта Two Peas in a Bucket.

Смисълът...

Ето я и първата същинска страница от албума The Challenge of Me - разни мои размисли за смисъла на живота, които много се чудех дали да публикувам изобщо... В крайна сметка го направих. Когато преди малко отново прочетох текста, за пореден път се притесних - думите ми прозвучаха толкова високопарно и не на място. Да не говорим колко нетипично за мен е да споделям разни важни и съкровени неща... Но пък реших да проявя малко смелост. Да превъзмогна себе си, изоставяйки мястото, където се чувствам сигурна. А и имам усещането, че поне един от прочелите текста, ще е имал нужда от него точно в този момент.
Желая ви хубав, щастлив ден :)

The Challenge of Me

Знаете - или поне тези, които четат редовно блога, знаят, че имам слабост към онлайн класовете. Почти непрекъснато участвам в някой от тях. Новият клас, в който се включих, се нарича The Challenge of Me и е воден от Lisa Day в сайта Big Picture Scrapbooking. Много рядко правя страници за себе си и може би това беше основният ми мотив да избера точно този клас. На снимката горе е заглавната страница от албума. Готови са и първите три страници, които ще видите тези дни. Ако продължа със сегашния ентусиазъм и наистина го завърша, ще се получи интересен албум - такъв, в който почти няма снимки, но затова пък има много текст, отразяващ поне част от разбиранията ми за живота.

Работно място

Тази картичка или по-скоро нейните снимки са добър повод да ви разкажа къде работя. И като пиша "работя", нямам предвид мястото, където наистина работя, а там, където правя своите скрапбук-страници и картички. На земята :) Съвсем непреднамерено в опитите да намеря добра светлина, на втората снимка се е оказало "работното ми място". В апартамента имаме една стая, която някой ден трябва да ремонтираме и да стане втора детска стая. В момента обаче изпълнява функциите по-скоро на склад. Или всъщност изпълняваше доскоро тези функции, а сега ги съвместява с тези на работна стая. Там е сложена една стара библиотека, където освен книгите ми, в няколко шкафа се намират скрапбук-материалите ми, а също и малка етажерка, където са албумите със снимки и скрапбук-страници. Няма обаче маса. Доскоро местех материалите, с които искам да работя през конкретния ден във всекидневната, но преди няколко месеца открих, че и земята не е чак толкова неудобна. Поне има достатъчно място и не трябва да притичвам от стая в стая :)

Що се отнася до самата картичка... Това май е първата картичка, която правя и на която има своебразно прозорче. Първоначалната ми идея беше съвсем друга - да се създаде впечатлението за истински прозорец, като му направя пердета от хартия, а отзад да се подава вездесъщата кошница с лалета. Не успях обаче да се справя с пердетата, така че изоставих идеята. Някой друг път може би.
В крайна сметка се получи картичка, която харесвам. Надявам се, че ще хареса и на вас.